May 30, 2008, 8:03 PM

39-годишните 

  Poetry » Other
876 0 7

По билото на времето изкачваме и слизаме.
Във раниците ни тежат съмнения.
В юмруци стискаме душите си - ранени гълъби.

Желаем да се слеем с майката природа,
ала не смеем да захвърлим якето,
за да усетим с кожата си полъха на вятъра.

Копнеем спътник да намерим,
но не даваме от хляба, от надеждата,
от вярата - те толкоз малко ни останаха.

Внезапно някой с поглед ни погалва,
целува ни, в прегръдка взема ни, спасява ни. 
Не вярваме, че не сънуваме.


А трябва пак да бъдем силните.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??