yulia (Юлия Работова)
49 196
24.06.2009 г., 23:00 ч.

* * * 

  Поезия » Бели стихове
687 0 3

Не ме дразнете ...

отдавна спрях да чувствам.

Сливат се болка и тъга

с лъх на разбита душа.

Преследвам ли този блян за живот

или обърквам чувствата.

Въртя се в кръг и изписвам очи,

а всъщност се вграждам бездъх.

Забулвам душата си и я отпращам.

Заточението е желателно.

Мечтата убита,

духът сринат,

съдбата изпита.

Къде си ти,

проклинаща съдба?

Защо остави ме сама?

Защо ли чезне пак духа?

Защо ли блудницата се завърна,

защо ли ми прости и ти...

 

 

 

Самотно ми е някак днес.

Дъждовно е в душата ми.

Мисля, че със някой ред

болката ми ще отмине!

 

Глупачка бих нарекла се сега,

търся виновник за тази самота.

А как да го открия?

Той е вътре в мен...

 

празни са словата

и дирята в мъглата

е толкоз  чужда

е просто нужда

 

Запретвам аз ръкави,

почвам важните дела,

ставам скучна аз жена,

да пиша ми е забранено,

но е все пак  блажено...

да обличам тези мисли

в многословни думи...

Не ме е грижа, че ще съм чудата.

Не ме е  грижа, че съм странна -

пък птица ли човек... не зная?!

Но ясно е, едно умея.

Да си драскам ей така.

 

Да пиша аз нещата от живота.

Да ги обрисувам с вопъл стон.

Простичко да чакам  принца,

яхнал прекрасен бял кон!

© Юлия Работова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • дано! остарях и прогрознях от чакане...хихи...малко хумор, че последно време го загубих по пътя...
  • Познато ми е, мила...
    Ще дойде ден, когато това,че си странна и различна ще спре да те прави нещастна. И ще намериш Принца!Пожелавам ти го от сърце!
  • их, колко добре започна
Предложения
: ??:??