* * *
Хора бързат по свойте пътеки
или крачат без път по света,
лъч от слънце в душите щом свети,
значи има надежда все пак.
Хора грешки в живота си правят,
после нещо в душите горчи.
Ден минава, до пладне забравят,
щом се вгледат в любими очи.
Хора чувстват в душите си огън,
бури, сняг, вятър, дъжд, ледове,
хора пазят в душите си спомен
с дъх на лято и синьо небе.
Хора дишат на тази планета
и живеят под общо небе,
хора днес се държат за ръцете,
както с теб се държим за ръце.
Хора чувстват по клоните вятър,
хора стъпват по тази земя.
Преди тях други хора вървяха.
Други хора след тях ще вървят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Калъчева Всички права запазени
