23.05.2010 г., 20:13

* * *

674 0 2

Хора бързат по свойте пътеки

или крачат без път по света,

лъч от слънце в душите щом свети,

значи има надежда все пак.

 

Хора грешки в живота си правят,

после нещо в душите горчи.

Ден минава, до пладне забравят,

щом се вгледат в любими очи.

 

Хора чувстват в душите си огън,

бури, сняг, вятър, дъжд, ледове,

хора пазят в душите си спомен

с дъх на лято и синьо небе.

 

Хора дишат на тази планета

и живеят под общо небе,

хора днес се държат за ръцете,

както с теб се държим за ръце.

 

Хора чувстват по клоните вятър,

хора стъпват по тази земя.

Преди тях други хора вървяха.

Други хора след тях ще вървят.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Калъчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...