* * *
Хора бързат по свойте пътеки
или крачат без път по света,
лъч от слънце в душите щом свети,
значи има надежда все пак.
Хора грешки в живота си правят,
после нещо в душите горчи.
Ден минава, до пладне забравят,
щом се вгледат в любими очи.
Хора чувстват в душите си огън,
бури, сняг, вятър, дъжд, ледове,
хора пазят в душите си спомен
с дъх на лято и синьо небе.
Хора дишат на тази планета
и живеят под общо небе,
хора днес се държат за ръцете,
както с теб се държим за ръце.
Хора чувстват по клоните вятър,
хора стъпват по тази земя.
Преди тях други хора вървяха.
Други хора след тях ще вървят.
© Евгения Калъчева All rights reserved.
