May 23, 2010, 8:13 PM

* * * 

  Poetry
456 0 2

Хора бързат по свойте пътеки

или крачат без път по света,

лъч от слънце в душите щом свети,

значи има надежда все пак.

 

Хора грешки в живота си правят,

после нещо в душите горчи.

Ден минава, до пладне забравят,

щом се вгледат в любими очи.

 

Хора чувстват в душите си огън,

бури, сняг, вятър, дъжд, ледове,

хора пазят в душите си спомен

с дъх на лято и синьо небе.

 

Хора дишат на тази планета

и живеят под общо небе,

хора днес се държат за ръцете,

както с теб се държим за ръце.

 

Хора чувстват по клоните вятър,

хора стъпват по тази земя.

Преди тях други хора вървяха.

Други хора след тях ще вървят.

 

 

 

 

© Евгения Калъчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??