* * *

23 мая 2010 г., 20:13

Поэзия

501 0 2

Хора бързат по свойте пътеки

или крачат без път по света,

лъч от слънце в душите щом свети,

значи има надежда все пак.

Хора грешки в живота си правят,

после нещо в душите горчи.

Ден минава, до пладне забравят,

щом се вгледат в любими очи.

Хора чувстват в душите си огън,

бури, сняг, вятър, дъжд, ледове,

хора пазят в душите си спомен

с дъх на лято и синьо небе.

Хора дишат на тази планета

и живеят под общо небе,

хора днес се държат за ръцете,

както с теб се държим за ръце.

Хора чувстват по клоните вятър,

хора стъпват по тази земя.

Преди тях други хора вървяха.

Други хора след тях ще вървят.

Незабравима (Кремена Стоева)

2010-05-25T22:43:14+03:00

Явно, на Г-н Тачков му се губи римата тази вечер!!!
MarinTachkov (Марин Тачков)

2010-05-25T22:39:53+03:00

Хубаво! Но римата ту се появява, ту се губи...