16.02.2008 г., 17:07 ч.

* * * 

  Поезия
551 0 1

И казах си - ще се спра,

знаех колко е безумно,

но ето - продължавам да греша,

предадох се на зова на плътта!

 

Аз знам, че не трябва,

че всичко все някога ще спре,

че може ранени двама да излезем,

че трябва да кажа не!

 

Не моля някой да ми прощава,

не искам прошки и поучителни слова,

аз съм си грешна, каквато - такава,

какво да направя - познаваме плътта!

 

Аз знам, че все някога ще избягам,

че ще поискам всичко да спре,

от едно се опасявам, че ще е

късно да кажа Не!

 

И все се опитвам безразлична да остана,

а дявола в мене доброто кълне,

от жаравата, знам, ще се опаря,

а като силно го искам, как да кажа не!

 

Съвестта ми е чужда, лишена съм от нея,

без свян греха в лицето гледам

и даже с фанфари го приветствам,

лощото с гузност не усещам!

 

Един единствен разум ми остава,

да се опита да ме спре -

такава е човешката природа -

накарй дивото нагона си да спре!

 

Надявам се, че днес ще сложа края,

не го искам ,но не ща и да продължава,

аз знам, че най-чиста ще остана,

дори забъркана в тая каша!

 

Приготвям се за срещата поредна,

дано тялото не ме предаде,

въоражавам се с решение,

че трябва гарда да пазя, да кажа не!

© Ирена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??