10.05.2017 г., 13:53 ч.

4.30 сутринта 

  Поезия » Любовна, Авторска песен
1088 3 4

Във четири и половина сутринта 
тя се събужда сгушена до мене, 
а после става тихо, докосва ме с ръка, 
прозореца отваря и ме гледа. 

Във четири и половина сутринта 
тя взира се във изгрева далечен, 
ала не знае, че това е просто смърт, 
усмихната под маската на вечност. 

Тя плува сред морето от лица 
и търси верен брод, за да не падне. 
Добре дошли във нейната страна 
и на живота в късното ѝ пладне. 

Във кой ли детски сън съм я сънувал 
и тайното ѝ име съм шептял? 
Гадаел съм неистово чертите 
на лицето нежно под воала бял. 

Ще бъде ден и веселото пладне 
над къщата ѝ пак ще затрепти. 
Тя все така усмихва се през пръсти 
и вярата ѝ като ледник се топи. 

Във четири и половина сутринта 
копнежът надвил е неясната мисъл, 
но някой ще дойде безспорно, нали - 
в утробата семе да плисне, в душата ѝ смисъл. 

Не потрепва ли пламък в очите сега 
и потта на света ли във нея избива? 
Само слънцето кръгло ще узнае това, 
от което се смее. От което умира. 

И е толкова рано… И чуваме как 
отдалеч уморено се прозяват поетите, 
но със нея, със нея говорят сега 
сетивата на тази планета. 

А утринният дъжд измива 
до бяло сънищата на града... 
Знам - всеки паднал ангел ще се вдигне 
във четири и половина сутринта.

© Пламен Сивов Всички права запазени

Музика: https://plamensivov.bandcamp.com/track/430-430-in-the-morning-2

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Само слънцето кръгло ще узнае това,
    от което се смее. От което умира. "

    Има някаква загадъчност в думите ти. Загадъчност, която може да носи в себе си само жена.
    Докато четях се сетих за последното четиристишие в стихотворение на Павел Матев.
    "Жената още си остава тайна:
    небесна, очарована, сърдита.
    И да я любиш - пак ще е незнайна...
    Ще ти докажа, ако ме попиташ."
  • 🎸🎹🎺🎷🎻Преди изгрев! Серенада под звездите!
  • !!!!
Предложения
: ??:??