4.30 сутринта
Във четири и половина сутринта
тя се събужда сгушена до мене,
а после става тихо, докосва ме с ръка,
прозореца отваря и ме гледа.
Във четири и половина сутринта
тя взира се във изгрева далечен,
ала не знае, че това е просто смърт,
усмихната под маската на вечност.
Тя плува сред морето от лица
и търси верен брод, за да не падне.
Добре дошли във нейната страна
и на живота в късното ѝ пладне.
Във кой ли детски сън съм я сънувал
и тайното ѝ име съм шептял?
Гадаел съм неистово чертите
на лицето нежно под воала бял.
Ще бъде ден и веселото пладне
над къщата ѝ пак ще затрепти.
Тя все така усмихва се през пръсти
и вярата ѝ като ледник се топи.
Във четири и половина сутринта
копнежът надвил е неясната мисъл,
но някой ще дойде безспорно, нали -
в утробата семе да плисне, в душата ѝ смисъл.
Не потрепва ли пламък в очите сега
и потта на света ли във нея избива?
Само слънцето кръгло ще узнае това,
от което се смее. От което умира.
И е толкова рано… И чуваме как
отдалеч уморено се прозяват поетите,
но със нея, със нея говорят сега
сетивата на тази планета.
А утринният дъжд измива
до бяло сънищата на града...
Знам - всеки паднал ангел ще се вдигне
във четири и половина сутринта.
© Пламен Сивов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
-
🎸🎹🎺🎷🎻Преди изгрев! Серенада под звездите!
-
!!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
от което се смее. От което умира. "
Има някаква загадъчност в думите ти. Загадъчност, която може да носи в себе си само жена.
Докато четях се сетих за последното четиристишие в стихотворение на Павел Матев.
"Жената още си остава тайна:
небесна, очарована, сърдита.
И да я любиш - пак ще е незнайна...
Ще ти докажа, ако ме попиташ."