4-ta
като четвъртата се очертава,
леко е като пиеска,
но споко – свършва още днеска!
Имало едно такова време…
(- Да ти опустее и безвремието! - грачещ глас от небитието)
Както и да е…
Значи…
Имало едно някакво си време…
(- Туй пък, що ще рачи?! - писклив, плешив гласец)
- Хей, кой тук апострофира?
Хей, спри се!
Опомни се!
Кой си?
Появи се!
(- Аз съм дяволчето Плюв,
дребен съм, със ма-а-алка буква.
Где що свястно нещо бройкам,
хоп, наплювам го със двойка!)
Хей, ний тука ще отминем,
щото смешното присяда.
Колкото и да е интересно…
да не повърнеме обяда!
(- Иде реч за вдъхновения,
аз насреща съм със красоти,
толкоз са еднакви моите,
я ти, учи се и поработи!)
- Ще отминем, казах, стига вече!
Неприятности повлече…
скрий се в дупката и толкоз,
печелиш за награда морков!
(%%%%%%%%%%%)
Добре де, стига!
Ето ти и рошков!
(~~~~~~~~~~~~~~~~)
Я, виж… Това подейства!
Сега най-сетне ни олеква!
Та значи…
Нямало кавга…
Имало нявга…
Ох…
Ами… сега на мене ми приседна!
Ще помоля милата съавторка,
да отпочне с приказката следна…
;)
ЧАР………06.11.06-07.11.06
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Кунчев Всички права запазени
