7 нояб. 2006 г., 15:58

4-ta

945 0 6
Приказка една такава -
като четвъртата се очертава,
леко е като пиеска,
но споко – свършва още днеска!

Имало едно такова време…

(- Да ти опустее и безвремието! - грачещ глас от небитието)

Както и да е…
Значи…
Имало едно някакво си време…

(- Туй пък, що ще рачи?! - писклив, плешив гласец)

 - Хей, кой тук апострофира?
Хей, спри се!
Опомни се!
Кой си?
Появи се!

(- Аз съм дяволчето Плюв,
дребен съм, със ма-а-алка буква.
Где що свястно нещо бройкам,
хоп, наплювам го със двойка!)

Хей, ний тука ще отминем,
щото смешното присяда.
Колкото и да е интересно…
да не повърнеме обяда!

(- Иде реч за вдъхновения,
аз насреща съм със красоти,
толкоз са еднакви моите,
я ти, учи се и поработи!)

- Ще отминем, казах, стига вече!
Неприятности повлече…
скрий се в дупката и толкоз,
печелиш за награда морков!

(%%%%%%%%%%%)

Добре де, стига!
Ето ти и рошков!

(~~~~~~~~~~~~~~~~)

Я, виж… Това подейства!
Сега най-сетне ни олеква!
Та значи…
Нямало кавга…

Имало нявга…
Ох…
Ами… сега на мене ми приседна!
Ще помоля милата съавторка,
да отпочне с приказката следна…

;)


ЧАР………06.11.06-07.11.06

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Кунчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...