* * *
Пиша някакви прости слова,
пълни с чувство на тъга.
Те породени са в нощта
от едничка любовта.
Защо не мога да те забравя,
питам се, а отговорът е: "Не зная!"
Защо чуя ли думата "любов", за теб се сещам
и болка в сърцето си усещам.
Мина се доста време от нашата раздяла,
но не мога да те забравя!
Ще продължавам да пиша през нощта
с тъга в моята душа
и сляпа надежда да се сбъдне моята мечта,
да се възроди любовта.
пълни с чувство на тъга.
Те породени са в нощта
от едничка любовта.
Защо не мога да те забравя,
питам се, а отговорът е: "Не зная!"
Защо чуя ли думата "любов", за теб се сещам
и болка в сърцето си усещам.
Мина се доста време от нашата раздяла,
но не мога да те забравя!
Ще продължавам да пиша през нощта
с тъга в моята душа
и сляпа надежда да се сбъдне моята мечта,
да се възроди любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Батев Всички права запазени
