* * *
Още пия от твоята чаша,
още храня твоето цвете,
още пазя твоите книги,
още бдя над твоите думи.
Още . . . .
Все още
се раждат звезди,
когато видя очите красиви . . .
Все още . . .
треперя като кокиче,
когато чуя гласа ти . . .
Все още . . .
Времето
като планинска река изтича.
Нищо не прилича на вчера,
а защо това скътано чувство е същият огън!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станко Немиров Всички права запазени
