Още пия от твоята чаша,
още храня твоето цвете,
още пазя твоите книги,
още бдя над твоите думи.
Още . . . .
Все още
се раждат звезди,
когато видя очите красиви . . .
Все още . . .
треперя като кокиче,
когато чуя гласа ти . . .
Все още . . .
Времето
като планинска река изтича.
Нищо не прилича на вчера,
а защо това скътано чувство е същият огън!
© Станко Немиров All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
