По лицето ми полазват тръпки,
а езикът ми отново - сух.
И едва пристъпям с плахи стъпки.
Нещо, май, ми каза, но не чух!
Смутен, на една страна залитам.
Миг... и ще ревна като бебе.
Загубил ум - аз език преплитам.
Ах, просто има нещо в тебе...
© Георги Всички права запазени