17.11.2020 г., 16:42 ч.

  Поезия » Любовна
297 0 0

пушекът дето
излизаше 
влизаше 
той дето
скръб и
отчаяние
разнасяше
не бе нито
от прост пожар
или хилядите цигари
той бе от
сърцето
дето ти запали
дето ти разби
дето ти не пощади
и може би
затова нямам
вътрешен мир..
не те виня
като ме видиш пак
не се чуди
не ме жали
и останките
от така или иначе
изгоряло до основи сърце
пак запали
пак изгори.

© Ибрахим Тарал Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??