*
547
0
0
пушекът дето
излизаше
влизаше
той дето
скръб и
отчаяние
разнасяше
не бе нито
от прост пожар
или хилядите цигари
той бе от
сърцето
дето ти запали
дето ти разби
дето ти не пощади
и може би
затова нямам
вътрешен мир..
не те виня
като ме видиш пак
не се чуди
не ме жали
и останките
от така или иначе
изгоряло до основи сърце
пак запали
пак изгори.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ибрахим Тарал Все права защищены
