Ти казваш, че много обичам да плача

и драми да правя за всичко.

Ти казваш, че нямам усмивка, с която

разбираш дали съм щастлива.

Ти казваш, че даваш ми всичко, с което

обсипвал си всяка принцеса

и нежно нашепваш ми думи красиви,

а всъщност – коя ли ти с тях си наричал?

Ти казаш, че аз съм различна от всички

и чувстваш спокойствие с мене.

Но виждам как бързо превръщам се в бреме,

когато съм дълго край тебе.

Ти казваш, че трябва да бъда спокойна,

сърцето ти само за мен е.

Но чувствам, че нямам и малко парченце,

защото дарил си го много преди да се срещнем с тебе.