Няма как
очи
сълзи да прегърнат.
Няма начин
вледенени лъчи
да стоплят
с милувка.
Не може
росата,
родила безброй
цветове,
да се слее
с дъгата.
Не можем
в едно да изстрадаме
вечните корени,
сила,
вяра,
любов.
Няма как
да извикаме,
обладани от
безброй водопади
и кратери.
© Атанас Ганев Всички права запазени