Adonis (Атанас Ганев) Adonis (Атанас Ганев)
102
Jul 19, 2011, 7:57 PM

* * *

  Poetry » Other
827 0 3

 

 

 

                                             Няма как

                                             очи

                                             сълзи да прегърнат.

                                             Няма начин

                                             вледенени лъчи

                                             да стоплят

                                             с милувка.

                                             Не може

                                             росата,

                                             родила безброй

                                             цветове,

                                             да се слее

                                             с дъгата.

                                             Не можем

                                             в едно да изстрадаме

                                             вечните корени,

                                             сила,

                                             вяра,

                                             любов.

                                             Няма как

                                             да  извикаме,

                                             обладани от

                                             безброй водопади

                                             и кратери.

                                            

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Ганев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0