Изгрява в очите ми тихо нощта,
понесла кротко своята сила.
Бавно в душата ми, топла,
се свива. И донася ми
само твоя дъх, разстила го
по изпръхналата кожа.
И аз безстенно се потапям
в него и не усещам болката даже.
© Александра Ангелова Всички права запазени