11.07.2007 г., 9:53

* * *

515 0 1
               На Ники

Щастлив ли си сега със нея?
С какво е повече от мен?
Дали звездите може да превърне
в слънце и от сълзите да направи
океан?

Знам, не мога да те върна и болката
отвътре ме убива.
Сърцето си в ръцете ти поставих,
а ти го смачка без капка жал.
В душата ми празнува самотата.
Щастлив ли си... дано!

Поне спомни си някога за мен.
Спомни си колко много те обичах
и колко пъти с други те делях...
Спомни си!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих!
    Много тъга извира от твоите стихове...
    Поздрав, мила!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...