* * *
Чаша вино. И цигара.
И болка. Тишина.
Любовта към тебе вече ме изгаря,
Но жалко, че несподелена е - аз пак съм си сама...
Бутилка вино. И кутия фаски,
догарящи във стъклен пепелник,
Главата ми замайва се от движещи се краски,
Любовта е кратка - само миг...
Самотата ме обгръща вече силно,
И задушава ме, и няма изход май,
Сълзи се стичат по лицето ми обилно,
Кога, по дяволите, ще настъпи чаканият край?!
Край на спомените, скрити в мен,
неизбледняващи и толкова прекрасни,
Спомням си за тебе всяка нощ и всеки ден,
ти си в спомените, вече толкова омразни!
Как може толкоз да обичам,
Как можеш да ме нараниш така?
Не искам повече във тебе да се вричам!
... чаша доизпито вино, фаски и тъга...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стамена Боева Всички права запазени
, сложи си новите прашки и хич да не ти пука
