15.04.2009 г., 0:12 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
557 0 2

Нощ е, навън тихо отминават

отиващи нанякъде коли.

Лепкав мрак е покрил всичко...

Нощ е - и вместо да спя,

аз чакам, седя и чакам

следващия ден, защото там си ти!


- Но уви, в следващия ден ще сме сами.

Стаята е празна,

освен мен, всичко друго спи,

дори и цветята, които ти ми подари.

 

Нощта изглежда дълга,

дълъг е и мигът без  теб,

самотна съм, дори когато съм със друг човек.

Какво направи ти?!

- Всичко в мене промени.


Научи ме да живея различно,

научи ме да те обичам безгранично.

Ти с твоите шеги

опияняваш ме някак си.


Вдъхваш ми всичко, що се нарича живот!

Ако бях светица - щеше да е чист благослов,

но аз съм човек и това е Любов!

© Бррр Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добре дошла и от мен, но мисля, че имаш доста върху какво да работиш.
    Някак... нито е поезия, нито е проза. Мисля, че трябва първо да си намериш твоя жанр, след което да започнеш да си изпипваш нещата. Ако ще е "бял" стихът - нека да е бял, ако ще е римуван - да е римуван... Но не и двете в едно.
    Желая ти успех!
  • Добре дошла при нас и поздрав за стиха!
Предложения
: ??:??