* * *
О, не! Аз треперя...
Искам да заплача и по един дълъг път да поема...
Искам да заспя, да не се събудя.
Това искаш и ти, нали?
Да погубиш моите мечти.
Страхувам се за утрешние ден, а ти?
Дали слънцето ще огрее пак лицето ти?
Има ли някой над теб да бди,
някой, който да изтрие твоите сълзи?
Сега душата ми е прокълната...
Съжалявам, моя е вината.
Тя стене, гасне, умира,
потъва в мрак, но търси надежда,
една последна искрица;
но отново пада като ранена птица.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Всички права запазени
