Blue_Passion_Rising (Ани)
20 6
21.11.2007 г., 18:05 ч.

* * * 

  Поезия
609 0 2
 

О, не! Аз треперя...

Искам да заплача и по един дълъг път да поема...

Искам да заспя, да не се събудя.

Това искаш и ти, нали?

Да погубиш моите мечти.

Страхувам се за утрешние ден, а ти?

Дали слънцето ще огрее пак лицето ти?

Има ли някой над теб да бди,

някой, който да изтрие твоите сълзи?

Сега душата ми е прокълната...

Съжалявам, моя е вината.

Тя стене, гасне, умира,

потъва в мрак, но търси надежда,

една последна искрица;

но отново пада като ранена птица.

© Ани Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Надеждата може и да намалява,но не трябва да угасва...угасне ли,значи човекът вече не е на този свят.Отлично си се справила,нямам забележки
  • Ани, твоя стих ме трогна - личи се, че си го писала с много чувство... Пожелавам ти да намериш надеждата-последната искрица!
    Поздрав!6+
Предложения
: ??:??