***
Денят бе мрачен,
огънят – студен,
но твоята любов ме стопли.
Ти дари ми съня,
ти върна ми смеха
и щастлива аз бях със тебе.
Само мисъл една
смущава ми нощта -
да ме забравиш вече можеш.
Толкова други жени
минават пред твоите очи,
но, моля те – мен си спомняй ти!
огънят – студен,
но твоята любов ме стопли.
Ти дари ми съня,
ти върна ми смеха
и щастлива аз бях със тебе.
Само мисъл една
смущава ми нощта -
да ме забравиш вече можеш.
Толкова други жени
минават пред твоите очи,
но, моля те – мен си спомняй ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Братанова Всички права запазени
