* * *
Копринените ти коси ме опияняват
само щом през тях прокарам аз ръце,
в съзнанието ми бавно се вклиняват
и без жал в плен взимат моето сърце.
Кадифената ти кожа силно ме омайва
без дори допира и да усещам
и от спомена за нея се замайвам,
треска ме обхваща, става ми горещо.
Очите ти звездици в мен се отразяват
без дори те към мен да поглеждат
и с болест неизлечима ме заразяват,
оплитат ме умело в свойта прежда.
Усмивката ти нежна ме зашеметява
дори изобщо за мен тя да не е била,
пулсът ми бясно, трайно ускорява,
забива надълбоко нейната стрела.
Чертите ти изящни горещо ме обливат
със своята ефирност, разкош и красота
в ума ми нокти смело, жадно впиват
и омагьосват ден след ден моята душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станчо Станчев Всички права запазени
