Копринените ти коси ме опияняват
само щом през тях прокарам аз ръце,
в съзнанието ми бавно се вклиняват
и без жал в плен взимат моето сърце.
Кадифената ти кожа силно ме омайва
без дори допира и да усещам
и от спомена за нея се замайвам,
треска ме обхваща, става ми горещо.
Очите ти звездици в мен се отразяват
без дори те към мен да поглеждат
и с болест неизлечима ме заразяват,
оплитат ме умело в свойта прежда. ...