Паля свещ
за баща ти, за мама.
Тръгва в равното нашия влак.
Те ни липсват, тях все ще ги няма.
В този свят няма как.Няма как.
Пресен хляб.Вино.Мир на душите,
а от там не проронват и звук.
Неизплакани питат сълзите,
Там отвъд, там дали не е тук.
Няма скръб. Всичко е просто дати
И смъртта няма никаква власт.
Един ден щом с молитва децата ни
Ще запалят свещичка за нас.
© Бисер Бойчев Всички права запазени