7.11.2020 г., 18:41

***

703 2 4

Паля свещ
за баща ти, за мама.
Тръгва в равното нашия влак.
Те ни липсват, тях все ще ги няма.
В този свят няма как.Няма как.

 

Пресен хляб.Вино.Мир на душите,
а от там не проронват и звук.
Неизплакани питат сълзите, 
Там отвъд, там дали не е тук.

 

Няма скръб. Всичко е просто дати
И смъртта няма никаква власт.
Един ден щом с молитва децата ни
Ще запалят свещичка за нас.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисер Бойчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...