55

Поезия » Философска

1.7K 2 23

Есента, във вихрен водовърт,

дървото на Живота бясно брули...

Рано е за среща с тебе - Смърт,

но късно за въздушните ми кули!

Раздавах хляб... И Времето във мен...

А трябваше ревниво да ги пазя,

оставил къс за утрешния ден.

Да бъда жив!... И гладен да не лазя...

Ах, как жадувах онзи небосклон,

от хоризонта... Тайно му намигах...

Политнал бих от тъжния балкон,

но винаги до перилата стигах...

Вятъра не впрегнах във хомот...

Падах... Ставах... Като във гротеска...

Днес, близко съм до теб - Живот!

Утре?... Ще съм по-далеч от днеска...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

Още едно стихотворение намери своя завършек в прекрасен клип и отново благодарение на Катя Попова!Споделям го с вас...Бъдете здрави!!!

https://www.youtube.com/watch?v=WWGven3wLGE&feature=youtu.be

2018-05-18T17:42:55+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Браво! Пишеш като вълк, не... като два вълка...

2017-09-28T18:01:37+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

“Разсъдливият човек може да направи само това, което може да направи, a честният човек - само това, което е длъжен да направи.” Жозе Саниал-Дюбеи

2016-04-06T15:09:49+03:00
geni24 (Евгения Георгиева)

Каквото и да кажа ще е малко!

2016-04-02T07:52:02+03:00
darisss (Дарина Шопова)

Възхищавам се на таланта ти от сърце, но ти това си го знаеш Поздрави!!!

2016-03-22T23:49:40+02:00