***

27.03.2016 г., 17:02 ч.

Поезия

1159 0 1

Прокърви пролетта...Абортира мигът
и изсипа плода на демонски страсти...
По колабиралите вени на страха,
запъплиха човеците и все се питаха –
Къде отиваш, Господи? Къде отиде!
Кое е твоето лице –
това, с което се усмихваше
на непокълналите ни надежди ?
Или това, с което ни доказваше,
че пред смъртта са равни
и агнето, но и вълкът!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

***

Искате да прочетете повече?

Предложения