Прокърви пролетта...Абортира мигът
и изсипа плода на демонски страсти...
По колабиралите вени на страха,
запъплиха човеците и все се питаха –
Къде отиваш, Господи? Къде отиде!
Кое е твоето лице –
това, с което се усмихваше
на непокълналите ни надежди ?
Или това, с което ни доказваше,
че пред смъртта са равни
и агнето, но и вълкът!