Прокърви пролетта...Абортира мигът
и изсипа плода на демонски страсти...
По колабиралите вени на страха,
запъплиха човеците и все се питаха –
Къде отиваш, Господи? Къде отиде!
Кое е твоето лице –
това, с което се усмихваше
на непокълналите ни надежди ?
Или това, с което ни доказваше,
че пред смъртта са равни
и агнето, но и вълкът!
© Мариана Иванова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
