Прокърви пролетта...Абортира мигът

                             и изсипа плода на демонски страсти...

                             По колабиралите вени на страха,

                             запъплиха човеците и все се питаха –

                             Къде отиваш, Господи? Къде отиде!

                             Кое е твоето лице –

                             това, с което се усмихваше 

                             на непокълналите ни надежди ?

                             Или това, с което ни доказваше,

                             че пред смъртта са равни

                             и агнето, но и вълкът!