28.06.2013 г., 11:18

* * *

593 0 0

Отдавна вече за света ме няма,
като герой от тъмна драма,
в която любовта за двама,
оказа се болезнена измама...

Идва ярка светла изведнъж,
душата оросява топъл дъжд
и две прекрасни трепкащи очи,
жигосват нежно твоите дни....

И чувстваш се безкрайно жив,
дишаш и живееш тъй щастлив
за онзи миг величествен красив
на неземния любовен взрив...

Ала химера щастието е сега,
днес е тук, а утре е пред нечия врата
и щом похлопа и не му отвориш,
до гроб сълзите си ще рониш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боян Дочев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...