* * *
Ако човек не може да не пише,
макар да не реди куплет,
дори над листа само да въздиша,
душа той носи нежна на поет!
И ако нечия сърдечна болка
с поредната въздишка отзвучи,
ще разбера сама дали и колко
струват сълзите в моите очи!
Затуй не търся почести и слава,
не се страхувам даже да сгреша –
стихът ми търси лек против забрава,
проправя път към моята душа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Иванова Всички права запазени
