* * *
Ако човек не може да не пише,
макар да не реди куплет,
дори над листа само да въздиша,
душа той носи нежна на поет!
И ако нечия сърдечна болка
с поредната въздишка отзвучи,
ще разбера сама дали и колко
струват сълзите в моите очи!
Затуй не търся почести и слава,
не се страхувам даже да сгреша –
стихът ми търси лек против забрава,
проправя път към моята душа!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ваня Иванова Все права защищены
