19.09.2016 г., 2:38  

Прозрачна любов...*

701 1 9

(Загубени завинаги в нея...)

 

В очите ти виждам истината

на сърцето ти, любими мой...

в едно цяло с тази на моето...

 

 

...С прозрачна постепенност

величествена доброта,

страстна благосклонност,

във едно нежно сливане,

вечното изкуство на любящ:

което без лек лекува душата,

и пази любовта с любов,

вечна сладост на тялото и душата...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

* - Първо заглавие

Коментари

Коментари

  • Ааа, тя е прозрачна само за тях, но иначе са я бронирали в сърцата си срещу външно вмешателство. Супер
  • Мила Ел! Вълшебнице прекрасна! Долиташ тук и оставяш тази твоя красива енергия тук, изпълнена с обич и доброта..., благодаря ти за всичко, приятелко! И за теб силни прегръдки!

    Велин, благодаря ти от сърце! Зарадва ме със твоето лудо появяване тук, винаги се кефя на такива личности като теб, които не могат да се сравнят с никого, където и да се появят, каквото и да правят винаги зареждат с положителна енергия!
    Защо прозрачна ли? Защото е прозрачна в очите и сърцето, за тези за които е писано и която я изживяват и виждат в себе си тази истина на отдаване. И тази уязвимост е само тяхна, на никой друг и за всички, дори за тях самите...любовта им е несломима.
    Благодаря ви!
  • Защо прозрачна?! Така ще я видят всички и ще я опорочат
  • Благодаря ти и на теб мила Таня! Поправих. Благодаря ви и на двете от сърце!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...