Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
12.03.2016 г., 13:47 ч.

*** 

  Поезия
605 1 8

Каквото съм дала е вече високо,
каквото съм скрила е болка.
А пътят ме води в онази посока,
която е жажда за полет.
Засявам мечти между мисли зелени
с надежда – една да разлистя.
И вярвам, че Господ, откакто прогледнах,
в най-синьо небе ме пречиства.
И ставам по-лека след първата прошка,
нататък забравям да мразя.
Безценно нататък е всичко – и още
единствено него ще пазя.
Пълзи по дланта ми сънувана тръпка
от вечния порив за обич.
И вече не помня, че някой ме стъпка,
защото живея без злоба.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??