askme
50 250
8.04.2016 г., 14:19 ч.  

Ще трябват нови думи, неизричани... 

  Поезия » Любовна
996 0 10

И ето, примирих се, както виждаш.
Във своя ъгъл тихичко скърбя.
Но ще ти кажа (без да се обиждаш),
че твоето не бе любов, а  бе война.

 

Ти знаеш, че все още те обичам.
Макар че упорито си мълчим.
Ще трябват нови думи, неизричани,
че от изрeчeните само ни горчи.

 

Ще мине време, аз ще остарея.
Ти също. Но на мен ще ми личи.
В сърцата ни понякога ще тлее 
копнеж по устни и по влюбени очи.

 

А после неизбежно - карамфили.
От белите, които пожелах.
Една сълза... Ах, колко ли са били...
За мен. За този, който никога не бях.

 

Но не плачи. Ти казваше, спомни си:
"Със теб и в другия живот". Нали?
Ще чакам там с една-едничка мисъл - 
със мисълта за теб, дори да ме боли.

 


                                                      08.04.2016

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тъжно и хубаво!
  • Разкошен стих!
  • Думи търся. Неизречени.
    Не със тоги и със мечове.
    Сладки като мед и първа хапка.
    Като жаден пътник, близнал само капка...
  • Много болка и любов!
  • Много ми хареса, но наистина боли след прочита му!
  • Тъжно е, но много ми хареса! Поздравления!
  • Ето това, последното.Е, не е много подобно, но все пак...има подобни моменти.
  • Кое от твоите по-точно? Не го намерих, ами е любопитно.
  • Хм, и моето стихо е доста подобно! Ами какво да правим– съвпадение, дори и в изразните средства.Няма да ти казвам, че ми харесва...
  • Много е хубаво, но толкова е тъжно...
Предложения
: ??:??