Ще трябват нови думи, неизричани...
И ето, примирих се, както виждаш.
Във своя ъгъл тихичко скърбя.
Но ще ти кажа (без да се обиждаш),
че твоето не бе любов, а бе война.
Ти знаеш, че все още те обичам.
Макар че упорито си мълчим.
Ще трябват нови думи, неизричани,
че от изрeчeните само ни горчи.
Ще мине време, аз ще остарея.
Ти също. Но на мен ще ми личи.
В сърцата ни понякога ще тлее
копнеж по устни и по влюбени очи.
А после неизбежно - карамфили.
От белите, които пожелах.
Една сълза... Ах, колко ли са били...
За мен. За този, който никога не бях.
Но не плачи. Ти казваше, спомни си:
"Със теб и в другия живот". Нали?
Ще чакам там с една-едничка мисъл -
със мисълта за теб, дори да ме боли.
08.04.2016
