* * *
492
0
1
Не знам защо съм жива днес,
но едва ли е благодарение на теб.
Ти, който караше сърцето ми да страда нечовешки,
да кърви без да спре дори за миг
и когато виждаше сълзите да се стичат
да се чувстваш толкова щастлив.
Нали ти давах всичко, което пожелаеше
и като мъничко дете вярвах в твоето сърце.
Но днес изгубих... Изгубих теб и любовта.
И сега се чувствам още по-сама.
Но знам, че някой ден отново
ще си спомниш ти за мен.
И дори след години да стане това -
ела, ела, за да повярвам отново в любовта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Траяна Всички права запазени
