Не знам защо съм жива днес,

но едва ли е благодарение на теб.

Ти, който караше сърцето ми да страда нечовешки,

да кърви без да спре дори за миг

и когато виждаше сълзите да се стичат

да се чувстваш толкова щастлив.

Нали ти давах всичко, което пожелаеше

и като мъничко дете вярвах в твоето сърце.

Но днес изгубих... Изгубих теб и любовта.

И сега се чувствам още по-сама.

Но знам, че някой ден отново

ще си спомниш ти за мен.

И дори след години да стане това -

ела, ела, за да повярвам отново в любовта...