4.11.2021 г., 6:52

******

435 0 0

‎Никога не съм мислил, че съществува,

до в секундата, в която те видях,

нещо се промени в мен‎.
Ти ми показа начинът,

по който да усещам, че живея.

Това, което е в мислите ми, си ти.
Не искам знам, ако с нас е свършено.


Изгубен в агония без теб не съм готов да бъда силен.
Просто не мога да повярвам, че те губя.
Неподготвен да продължа, виждам те как си отиваш.

Разстоянието, толкова далеч
Не мога да бъда силен – животът ме отхвърля.
Сега самотата ме завладява.
Няма ги дните, в които се смеехме.
‎Помня дните, които‎ прекарахме заедно.
Давам всичко, за да ги имаме завинаги‎ и всички неща,

на които се‎ смеехме, ми се иска да можех да върна‎.

 

Мрак изпълва празното сърце,
докато бавно всичко изчезва
сред всички неща, които
сме или не сме си казали.
Можем ли да погледнем отвъд раните
и да започнем отначало?

Не мога да се отърва от болката, подпалва ме отвътре.
Една мисъл и умът ми пламва.
Вече не усещам биенето на сърцето си.
Трудно е да се опише и имам нужда от теб тук..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Богданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...