Nov 4, 2021, 6:52 AM

******

  Poetry
433 0 0

‎Никога не съм мислил, че съществува,

до в секундата, в която те видях,

нещо се промени в мен‎.
Ти ми показа начинът,

по който да усещам, че живея.

Това, което е в мислите ми, си ти.
Не искам знам, ако с нас е свършено.


Изгубен в агония без теб не съм готов да бъда силен.
Просто не мога да повярвам, че те губя.
Неподготвен да продължа, виждам те как си отиваш.

Разстоянието, толкова далеч
Не мога да бъда силен – животът ме отхвърля.
Сега самотата ме завладява.
Няма ги дните, в които се смеехме.
‎Помня дните, които‎ прекарахме заедно.
Давам всичко, за да ги имаме завинаги‎ и всички неща,

на които се‎ смеехме, ми се иска да можех да върна‎.

 

Мрак изпълва празното сърце,
докато бавно всичко изчезва
сред всички неща, които
сме или не сме си казали.
Можем ли да погледнем отвъд раните
и да започнем отначало?

Не мога да се отърва от болката, подпалва ме отвътре.
Една мисъл и умът ми пламва.
Вече не усещам биенето на сърцето си.
Трудно е да се опише и имам нужда от теб тук..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Богданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...