eva_32 (Ева Корназова)
110 774
22.02.2017 г., 23:58 ч.

Ти си... 

  Поезия » Любовна
839 2 9

Ти си моята топла постеля във зъзнеща нощ,

над която самотна звезда любопитно наднича

зад стъклото. И вижда – този мъж ме обича.

Тишината е нужна. До изгрев дълбока. До кост.

 

Ти си чай от липа, в който лъч светлина се оглежда.

Няма нужда от думи, ръждясало в нас да скриптят.

Пламва утрото. Даже птиците вече не спят,

а безмълвно наливат в очите ми плаха надежда.

 

Ти си вятър и слънце. Едва доловим аромат на кокиче.

Неуморна пчела, впила дъх в цвят на дива череша.

Бих вървяла отново (в тълпата) сама. Да те срещна

точно тук и сега, за да знам – този мъж ме обича.

© Ева Корназова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??