eva_32 (Ева Корназова)
110 774
Feb 22, 2017, 11:58 PM

Ти си... 

  Poetry » Love
712 2 9

Ти си моята топла постеля във зъзнеща нощ,

над която самотна звезда любопитно наднича

зад стъклото. И вижда – този мъж ме обича.

Тишината е нужна. До изгрев дълбока. До кост.

 

Ти си чай от липа, в който лъч светлина се оглежда.

Няма нужда от думи, ръждясало в нас да скриптят.

Пламва утрото. Даже птиците вече не спят,

а безмълвно наливат в очите ми плаха надежда.

 

Ти си вятър и слънце. Едва доловим аромат на кокиче.

Неуморна пчела, впила дъх в цвят на дива череша.

Бих вървяла отново (в тълпата) сама. Да те срещна

точно тук и сега, за да знам – този мъж ме обича.

© Ева Корназова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??