***

9.06.2023 г., 19:23 ч. 2023-06-10T13:02:56+03:00

Поезия » Философска

391 2 3

Потъвам в плаващите пясъци
на всяка нощ
И всяка нощ се дърпам за косите
Едва излизам - цялата катран
и лепнеща, и тежка и убита..

Земята ме притегля всяка нощ,
влече ме надълбоко и гробовно,
в приспивна ласка, сложила капан...
Във мрак е моя дом и аз съм спомен..

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Петя_Ап

2023-06-10T23:22:02+03:00

Мрачно и въздействащо.
quinousmene (Красимира Масларска)

2023-06-10T01:51:37+03:00

Много благодаря за коментара и добавянето в любими, Антоанета. Окуражавате ме. Доста е мрачно и мен ме побиха тръпки, като го прочетох накрая... преживяно... Благодаря много и на Младен!
Jackie151 (Антоанета Иванова)

2023-06-10T01:18:45+03:00

Разтърсваща картина сътворяваш. Побиха ме тръпки, хареса ми.
Само мисля, че - "Земята ме притегля всяка нощ"