9.06.2023 г., 19:23 2023-06-10T13:02:56+03:00

***

Поезия » Философска

720 2 2

Потъвам в плаващите пясъци
на всяка нощ
И всяка нощ се дърпам за косите
Едва излизам - цялата катран
и лепнеща, и тежка и убита..

Земята ме притегля всяка нощ,
влече ме надълбоко и гробовно,
в приспивна ласка, сложила капан...
Във мрак е моя дом и аз съм спомен..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

quinousmene (Красимира Масларска)

Много благодаря за коментара и добавянето в любими, Антоанета. Окуражавате ме. Доста е мрачно и мен ме побиха тръпки, като го прочетох накрая... преживяно... Благодаря много и на Младен!

2023-06-10T01:51:37+03:00
Jackie151 (Антоанета Иванова)

Разтърсваща картина сътворяваш. Побиха ме тръпки, хареса ми.
Само мисля, че - "Земята ме притегля всяка нощ"

2023-06-10T01:18:45+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0