Jun 9, 2023, 7:23 PM  

***

730 2 2

 

Потъвам в плаващите пясъци
на всяка нощ
И всяка нощ се дърпам за косите
Едва излизам - цялата катран
и лепнеща, и тежка и убита..

 

Земята ме притегля всяка нощ,
влече ме надълбоко и гробовно,
в приспивна ласка, сложила капан...
Във мрак е моя дом и аз съм спомен..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Масларска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много благодаря за коментара и добавянето в любими, Антоанета. Окуражавате ме. Доста е мрачно и мен ме побиха тръпки, като го прочетох накрая... преживяно... Благодаря много и на Младен!
  • Разтърсваща картина сътворяваш. Побиха ме тръпки, хареса ми.
    Само мисля, че - "Земята ме притегля всяка нощ"

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...