gerrda (Геновева Христова)
408 4496
21.01.2012 г., 5:54 ч.

* * * 

  Поезия
591 0 7

 

 

 

 

 

Аз не искам насън тишина да си спомням,

нито чакане в нощ полудяла.

Ретроспекция в скучно премерена роля

обезсмисля изрично началото.

 

Не желая извечният смисъл, неточен,

на надеждата в другото утре 

да умира в пресипнала кома; и впрочем - 

да се ражда трагично самотен.

 

Няма нужда да търсим напразна пролука

в обеднелите нерви от спомен.

Разностилни прояви на "обич" от скука

се размиват из път недоносен.

 

И  резонният устрем на този живот

ражда липса и дъх, а и среща...

... само тъжен синдром на стерилна любов,

безполезна по форма и същност.

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ...........!
  • Да, финалът казва всичко!
    Поздрав!
  • Благодаря за отзивите!
  • ''И резонният устрем на този живот

    ражда липса и дъх, а и среща...''

    Здравей!
  • "Не желая извечният смисъл, неточен,
    на надеждата в другото утре
    да умира в пресипнала кома; и впрочем -
    да се ражда трагично самотен"

    Великолепие!Докосва стихът ти!Поздравления!
  • Метафоричен стил, интелигентна мисъл, овладяна и чиста откъм клишета образност. Повече внимание върху римите. Поздравления!
  • Стерилността е хубаво нещо,но в любовта води до душевен стерилитет!
    ПРЕКРАСЕН!
Предложения
: ??:??