* * *
Аз не искам насън тишина да си спомням,
нито чакане в нощ полудяла.
Ретроспекция в скучно премерена роля
обезсмисля изрично началото.
Не желая извечният смисъл, неточен,
на надеждата в другото утре
да умира в пресипнала кома; и впрочем -
да се ражда трагично самотен.
Няма нужда да търсим напразна пролука
в обеднелите нерви от спомен.
Разностилни прояви на "обич" от скука
се размиват из път недоносен.
И резонният устрем на този живот
ражда липса и дъх, а и среща...
... само тъжен синдром на стерилна любов,
безполезна по форма и същност.
© Геновева Христова All rights reserved.
