* * *
745
0
1
Грешна ли съм, Боже, аз пред теб,
че ме наказваш ти така.
Да страдам и да оставам
постоянно в самота.
Сърцето ми от сълзи почерня.
Душата ми се разболя.
Тъгата ме убива бавно и гори очите ми
в нощния мрак на ЛЮБОВТА!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Донкова Всички права запазени
