16.02.2010 г., 9:43 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
575 0 4

 

 

                                                      Изпреварени чувства,

                                                      крещят

                                                      подобно на ястреби.

                                                      Подтиснати спомени

                                                      и черни крила,

                                                      очите на слънцето

                                                      скриха.

                                                      Земята се схлупи

                                                      в едничка бразда.

                                                      Отронена вечност,

                                                      като тиха сълза

                                                      разцепи простора.

                                                      Кокиче надежда,

                                                      раздаде

                                                      безкрайност. 

© Атанас Ганев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • винаги има надежда
    много хубав стих!
  • кокиче - капка надежда
    много хубаво!
  • Едно мъничко кокиче...
  • Кокиче надежда,
    раздаде
    безкрайност
    в едно безнадеждие
    и всички
    се сляха
    предпролетна
    луда нега...


    Позволих си тази импровизация.. Предполагаш размисли...с тази фрагментарна есенция от усещания... Харесва ми да те чета...
Предложения
: ??:??