Изпреварени чувства,
крещят
подобно на ястреби.
Подтиснати спомени
и черни крила,
очите на слънцето
скриха.
Земята се схлупи
в едничка бразда.
Отронена вечност,
като тиха сълза
разцепи простора.
Кокиче надежда,
раздаде
безкрайност.
© Атанас Ганев Всички права запазени
много хубав стих!